May 7, 2020, 2:00 AM  

Вяра в любовта

  Poetry » Love
878 1 0

Аз стъпвам по земята, ти витаеш в облаците.

 

Мислите ми не мечтаят за твоята премяна,

мислите ми не играят вече на твоята поляна.

 

Tвоите слънчеви лъчи не искат на моите очи да се усмихнат,

моите очи не желаят с твоя поглед в топла прегръдка да се преплитат.

 

Tвоите птички не бленуват песен в моят сън да пеят,

твоите птички вече не жадуват със светлина в моят сън да греят.

 

Аз не вярвам че можем да си свием гнезденце заедно,

да чуруликаме в гнезденце заедно е нашата съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...