May 7, 2020, 2:00 AM  

Вяра в любовта

  Poetry » Love
877 1 0

Аз стъпвам по земята, ти витаеш в облаците.

 

Мислите ми не мечтаят за твоята премяна,

мислите ми не играят вече на твоята поляна.

 

Tвоите слънчеви лъчи не искат на моите очи да се усмихнат,

моите очи не желаят с твоя поглед в топла прегръдка да се преплитат.

 

Tвоите птички не бленуват песен в моят сън да пеят,

твоите птички вече не жадуват със светлина в моят сън да греят.

 

Аз не вярвам че можем да си свием гнезденце заедно,

да чуруликаме в гнезденце заедно е нашата съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...