7 мая 2020 г., 02:00  

Вяра в любовта

887 1 0

Аз стъпвам по земята, ти витаеш в облаците.

 

Мислите ми не мечтаят за твоята премяна,

мислите ми не играят вече на твоята поляна.

 

Tвоите слънчеви лъчи не искат на моите очи да се усмихнат,

моите очи не желаят с твоя поглед в топла прегръдка да се преплитат.

 

Tвоите птички не бленуват песен в моят сън да пеят,

твоите птички вече не жадуват със светлина в моят сън да греят.

 

Аз не вярвам че можем да си свием гнезденце заедно,

да чуруликаме в гнезденце заедно е нашата съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...