7 мая 2020 г., 02:00  

Вяра в любовта

880 1 0

Аз стъпвам по земята, ти витаеш в облаците.

 

Мислите ми не мечтаят за твоята премяна,

мислите ми не играят вече на твоята поляна.

 

Tвоите слънчеви лъчи не искат на моите очи да се усмихнат,

моите очи не желаят с твоя поглед в топла прегръдка да се преплитат.

 

Tвоите птички не бленуват песен в моят сън да пеят,

твоите птички вече не жадуват със светлина в моят сън да греят.

 

Аз не вярвам че можем да си свием гнезденце заедно,

да чуруликаме в гнезденце заедно е нашата съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...