Вярата кърви...
Живите се молят... Горе... На баира...
Влажни са очите, но са без сълзи...
А монаси плачат с глас във манастира
за душите пусти... Вярата кърви...
Тиха е земята, свита от умора.
Даже черен гарван нейде се стаи.
Плашат ме безумни, полудели хора,
дето са им Господ злато и пари...
Ето че отново със себе си споря.
Някак раздразнено слушам новини.
Нейде статистици броят живи хора...
Никой не помисля да брои сълзи...
Народеца, беден, попиля водата,
счупи им мечтите, бръкна им в душата...
Изводът е страшен и абсурдно - смешен:
Много сме нагъсто или много грешни!
Горе, нависоко, току под чаира,
в палатки раздават топличко и суша...
Старците за кратко утеха намират,
ала Господ глух е... Господ ги не слуша...
Тежко е за четка - не съм маринист...
Думите не стигат върху този лист,
но ще помня дълго, може би до гроб,
разплакан как видях един селски поп...
Трудно е да пишеш... Тежка е ръката...
Тинята в душите още си стои...
Царят е далече... Господ - в Небесата...
И саде в свещица Вярата кърви...
- - -
Благодаря на Magnoliq /Маги/, че през 2008-а ми даде в коментар идея за заглавие...
Благодаря на danda /Даниела Викторова/ за провокацията с "да можеше животът да е репетиция"...
- - -
Аз не искам този живот да е репетиция заради тези, за които днес е свещицата ми!
Зем.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
