Живите се молят... Горе... На баира...
Влажни са очите, но са без сълзи...
А монаси плачат с глас във манастира
за душите пусти... Вярата кърви...
Тиха е земята, свита от умора.
Даже черен гарван нейде се стаи.
Плашат ме безумни, полудели хора,
дето са им Господ злато и пари...
Ето че отново със себе си споря.
Някак раздразнено слушам новини.
Нейде статистици броят живи хора...
Никой не помисля да брои сълзи... ...