Feb 9, 2012, 1:37 PM

Вярата кърви...

  Poetry » Civic
1.3K 0 19

 

Живите се молят... Горе... На баира...

Влажни са очите, но са без сълзи...

А монаси плачат с глас във манастира

за душите пусти... Вярата кърви...

Тиха е земята, свита от умора.

Даже черен гарван нейде се стаи.

Плашат ме безумни, полудели хора,

дето са им Господ злато и пари...

Ето че отново със себе си споря.

Някак раздразнено слушам новини.

Нейде статистици броят живи хора...

Никой не помисля да брои сълзи...

Народеца, беден, попиля водата,

счупи им мечтите, бръкна им в душата...

Изводът е страшен и абсурдно - смешен:

Много сме нагъсто или много грешни!

Горе, нависоко, току под чаира,

в палатки раздават топличко и суша...

Старците за кратко утеха намират,

ала Господ глух е... Господ ги не слуша...

Тежко е за четка - не съм маринист...

Думите не стигат върху този лист,

но ще помня дълго, може би до гроб,

разплакан как видях един селски поп...

Трудно е да пишеш... Тежка е ръката...

Тинята в душите още си стои...

Царят е далече... Господ - в Небесата...

И саде в свещица Вярата кърви...

 

- - -

Благодаря на Magnoliq /Маги/, че през 2008-а ми даде в коментар идея за заглавие...

Благодаря на danda /Даниела Викторова/ за провокацията с "да можеше животът да е репетиция"...

- - -

Аз не искам този живот да е репетиция заради тези, за които днес е свещицата ми!

Зем.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре. Просто да ти е и успехи навсякъде! Зем.
  • Извинявайте!!!Така е - не бях адекватен и съжалявам - много!!!...
  • Веселине,
    ти или си объркал произведението ,под което си оставил коментара си, или просто не си прочел... Какво самозабравене, какво вино, какви жени?! Тук въобще и думица за това не съм обелил.
    По - неадекватен кометар не бях виждал... Без извинение: Зем.
  • E, как да не ти кажа... че самозабравянето е и болест,
    а виното се пие със жена, и в стил, и без да И се причинява - горест. Аз, май на себе си говоря!Но извинявай, ЗЕМ, макар и да не се познаваме!А болката е нещо страшно, но винаги има и...нататък...нали...
  • Каквото и да напиша, няма да намаля болката.
    Изключително силен и въздействащ стих за нея!
    Поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...