Вярна на себе си

8 jun 2019, 9:16

Poesía

569 2 3

Неусетно и бавно, ден след ден, се изнизват годините...
А косите ми златни среброто покрива полека.
Достолепната възраст е дар за избрани малцина.
По лицето ми времето нека чертае пътеки...

Безпощаден природен закон: остарявам по малко...
И физически тялото, клетка по клетка, умира.
Но не съм примирена, хленчеща, тъжна и жалка.
В красотата на хиляди малки неща радост намирам.

Как през толкова бури свирепи, през тръни минавах...
Бях до кръв наранена, но не сведох страхливо глава.
И до края на пътя аз на себе си вярна оставам.
До последния изгрев и залез... И след това...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)

2019-06-09T19:27:08+03:00

Благодаря ви сърдечно за подкрепата, Ангелче и Цветенце! Хубава вечер!!!
ЦвететоБ (Цветето Б.)

2019-06-09T18:16:17+03:00

Аз пожелавам, ако се променяме да е в положителна посока! Много ми хареса! Поздравления!
stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)

2019-06-08T19:32:15+03:00

Колкото и да се променя, човек запазва същността си, Мариана. Хубава вечер!