Вярна на себе си
Неусетно и бавно, ден след ден, се изнизват годините...
А косите ми златни среброто покрива полека.
Достолепната възраст е дар за избрани малцина.
По лицето ми времето нека чертае пътеки...
Безпощаден природен закон: остарявам по малко...
И физически тялото, клетка по клетка, умира.
Но не съм примирена, хленчеща, тъжна и жалка.
В красотата на хиляди малки неща радост намирам.
Как през толкова бури свирепи, през тръни минавах...
Бях до кръв наранена, но не сведох страхливо глава.
И до края на пътя аз на себе си вярна оставам.
До последния изгрев и залез... И след това...
© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.
