8.06.2019 г., 9:16 ч.

Вярна на себе си 

  Поезия
430 2 3

Неусетно и бавно, ден след ден, се изнизват годините...
А косите ми златни среброто покрива полека.
Достолепната възраст е дар за избрани малцина.
По лицето ми времето нека чертае пътеки...

 

Безпощаден природен закон: остарявам по малко...
И физически тялото, клетка по клетка, умира.
Но не съм примирена, хленчеща, тъжна и жалка.
В красотата на хиляди малки неща радост намирам.

 

Как през толкова бури свирепи, през тръни минавах...
Бях до кръв наранена, но не сведох страхливо глава.
И до края на пътя аз на себе си вярна оставам.
До последния изгрев и залез... И след това...

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви сърдечно за подкрепата, Ангелче и Цветенце! Хубава вечер!!!
  • Аз пожелавам, ако се променяме да е в положителна посока! Много ми хареса! Поздравления!
  • Колкото и да се променя, човек запазва същността си, Мариана. Хубава вечер!
Предложения
: ??:??