Вярност
ВЯРНОСТ
Р. Чакърова
Тъгата се разстила вътре в мен
и някак си е вече преболяла.
Навикнала е с дългия си плен –
отдавна, взети двете, правим цяло.
В прегръдката си здраво я държа,
а тя не се опитва и да бяга...
На тази симбиоза ли дължа,
че мястото отляво все ме стяга?...
От този ли тъй странен феномен
росата мие клепките ми нощем
и ражда се на сляпо моят ден,
а аз... не мога да повярвам още?
И в буден сън душите ни се срещат,
небето без звезди осиротява...
Отново си отива още нещо,
но тя, тъгата, вярната – остава.
ЛОНДОН 13 Юни 12:30
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados
