RositsaChakarova (Rositsa Chakarova)
180 100
14.06.2017 г., 23:00 ч.

Вярност 

  Поезия » Друга
280 0 3

ВЯРНОСТ
Р. Чакърова

 

Тъгата се разстила вътре в мен
и някак си е вече преболяла.
Навикнала е с дългия си плен –
отдавна, взети двете, правим цяло.
В прегръдката си здраво я държа,
а тя не се опитва и да бяга...
На тази симбиоза ли дължа,
че мястото отляво все ме стяга?...
От този ли тъй странен феномен
росата мие клепките ми нощем
и ражда се на сляпо моят ден,
а аз... не мога да повярвам още?
И в буден сън душите ни се срещат,
небето без звезди осиротява...
Отново си отива още нещо,
но тя, тъгата, вярната – остава.

 

ЛОНДОН 13 Юни 12:30

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??