11 dic 2019, 10:59

Вярност

2.9K 18 21

Най-вярната от всичките любови

не ме остави ни веднъж сред път,

за разлика от други, уж готови

да бъдат с мене до самата смърт!...

 

Не ме предаде тя дори тогава,

когато от заблуди обладан,

пристъпях бос по бялата жарава -

в несвяст, от луди бùлета пиян!...

 

Прегръщаше ме нежно, мълчаливо -

най-вярната от всички на света -

една любов от живите по-жива,

любов с болящо име - Самота!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Признание! За Самото отсъствие на жена! За надежда! За очакване!
  • Прекрасен стих! Поздравления, много ми хареса!
  • Благодаря, Мария!...Оценката ти значи много за мен!...
  • И това стихотворение заслужава внимание! Поантата ме изненада и повдигна още повече стойността на произведението! Браво, Роби!🌟
  • Благодаря, че прочете и коментира, приятелю!...Хубав ден да имаш!...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...