11.12.2019 г., 10:59

Вярност

2.9K 18 21

Най-вярната от всичките любови

не ме остави ни веднъж сред път,

за разлика от други, уж готови

да бъдат с мене до самата смърт!...

 

Не ме предаде тя дори тогава,

когато от заблуди обладан,

пристъпях бос по бялата жарава -

в несвяст, от луди бùлета пиян!...

 

Прегръщаше ме нежно, мълчаливо -

най-вярната от всички на света -

една любов от живите по-жива,

любов с болящо име - Самота!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Признание! За Самото отсъствие на жена! За надежда! За очакване!
  • Прекрасен стих! Поздравления, много ми хареса!
  • Благодаря, Мария!...Оценката ти значи много за мен!...
  • И това стихотворение заслужава внимание! Поантата ме изненада и повдигна още повече стойността на произведението! Браво, Роби!🌟
  • Благодаря, че прочете и коментира, приятелю!...Хубав ден да имаш!...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...