11 дек. 2019 г., 10:59

Вярност

2.9K 18 21

Най-вярната от всичките любови

не ме остави ни веднъж сред път,

за разлика от други, уж готови

да бъдат с мене до самата смърт!...

 

Не ме предаде тя дори тогава,

когато от заблуди обладан,

пристъпях бос по бялата жарава -

в несвяст, от луди бùлета пиян!...

 

Прегръщаше ме нежно, мълчаливо -

най-вярната от всички на света -

една любов от живите по-жива,

любов с болящо име - Самота!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Признание! За Самото отсъствие на жена! За надежда! За очакване!
  • Прекрасен стих! Поздравления, много ми хареса!
  • Благодаря, Мария!...Оценката ти значи много за мен!...
  • И това стихотворение заслужава внимание! Поантата ме изненада и повдигна още повече стойността на произведението! Браво, Роби!🌟
  • Благодаря, че прочете и коментира, приятелю!...Хубав ден да имаш!...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...