Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
12 mar 2012, 9:48

Вярвай 

  Poesía
828 0 10

 

Помня когато светът беше глина,

очарователно мека в ръцете ми

в час по рисуване и моделиране.

Имах ръце. Бях безсмъртен на седем.

 

Днес съм безсмъртен, но някак по старому.

Твърде ревниво броя си годините.

Колко остават до края на вярата?

Колко ронлива е станала глината!...

 

Зная какво е да бъдеш всесилен –

целият розов живот е на клечка

и като сладък памук си го ближеш,

а и да свърши, не мислиш за левчето.

 

Зная какво е да бъдеш безсилен –

малката стъпка тежи като раждане,

глътката въздух те дави мъчително...

Но ще повярваш ли, ако ти кажа...

 

Ще ми повярваш ли, че си красива? –

без да твърдиш, че луната е стара.

Гледам те. В тъмни зеници се взирам.

Имаме време до края на вярата.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??