Вярвай

12.03.2012 г., 9:48 ч.

Поезия

5.0 / 6

912 0 10

Помня когато светът беше глина,
очарователно мека в ръцете ми
в час по рисуване и моделиране.
Имах ръце. Бях безсмъртен на седем.
Днес съм безсмъртен, но някак по старому.
Твърде ревниво броя си годините.
Колко остават до края на вярата?
Колко ронлива е станала глината!...
Зная какво е да бъдеш всесилен –
целият розов живот е на клечка
и като сладък памук си го ближеш,
а и да свърши, не мислиш за левчето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Всички думи
Планински път

Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща, се извива снагата му тясна, завой след завой. С пл...
* * *

За да се стоплим от студа на думите мълчим и с плаха болка се надяваме... докато във мълчанието изго...
Приятел горе се посреща с дар

Имаш време, ехеее... Тук е дяволска скука. Поживей си, приятел, със здраве и радост! Печелившият фиш...

Още произведения »