12.03.2012 г., 9:48 ч.

Вярвай 

  Поезия
892 0 10
Помня когато светът беше глина,
очарователно мека в ръцете ми
в час по рисуване и моделиране.
Имах ръце. Бях безсмъртен на седем.
Днес съм безсмъртен, но някак по старому.
Твърде ревниво броя си годините.
Колко остават до края на вярата?
Колко ронлива е станала глината!...
Зная какво е да бъдеш всесилен –
целият розов живот е на клечка
и като сладък памук си го ближеш,
а и да свърши, не мислиш за левчето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??