30 abr 2019, 10:47

Вярвай, Магдалено 

  Poesía
2084 17 17
Той каза:
– Ще се върна, Магдалено!
Ще бъда светлина, ще бъда слово.
И помня, че го гледах озарена,
шептейки: "От любов е! От любов е!"
А после Го осъдихте. Отново!
По-грозни от смъртта са ѝ палачите.
О! Никоя любов не е готова
пречупена на две да е сираче.
Сега е мъртъв. В празната окръжност
на моята прегръдка капе восък.
А трябваше и мене да завържат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??