Apr 30, 2019, 10:47 AM

Вярвай, Магдалено 

  Poetry
2158 17 17
Той каза:
– Ще се върна, Магдалено!
Ще бъда светлина, ще бъда слово.
И помня, че го гледах озарена,
шептейки: "От любов е! От любов е!"
А после Го осъдихте. Отново!
По-грозни от смъртта са ѝ палачите.
О! Никоя любов не е готова
пречупена на две да е сираче.
Сега е мъртъв. В празната окръжност
на моята прегръдка капе восък.
А трябваше и мене да завържат ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??