Вярвай, Магдалено
Той каза:
– Ще се върна, Магдалено!
Ще бъда светлина, ще бъда слово.
И помня, че го гледах озарена,
шептейки: "От любов е! От любов е!"
А после Го осъдихте. Отново!
По-грозни от смъртта са ѝ палачите.
О! Никоя любов не е готова
пречупена на две да е сираче.
Сега е мъртъв. В празната окръжност
на моята прегръдка капе восък.
А трябваше и мене да завържат
до този, който бремето износи.
А трябваше и мене да погубят.
Но Той ми каза:
– Вярвай, Магдалено!
И каза, че душата ми е хубава.
И каза, че страстта ми е зелена...
Свещта догаря! В нейната вселена
надеждата за чудо бавно гасне.
Дали ще се събудите спасени?
Защото да обичаш е прекрасно!
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
