Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
30.04.2019 г., 10:47 ч.

Вярвай, Магдалено 

  Поезия
1965 17 17

 

Той каза: 
– Ще се върна, Магдалено!
Ще бъда светлина, ще бъда слово.
И помня, че го гледах озарена,
шептейки: "От любов е! От любов е!"

 

А после Го осъдихте. Отново!
По-грозни от смъртта са ѝ палачите.
О! Никоя любов не е готова
пречупена на две да е сираче.

 

Сега е мъртъв. В празната окръжност
на моята прегръдка капе восък.
А трябваше и мене да завържат
до този, който бремето износи.

 

А трябваше и мене да погубят.
Но Той ми каза:
– Вярвай, Магдалено!
И каза, че душата ми е хубава.
И каза, че страстта ми е зелена...

 

Свещта догаря! В нейната вселена
надеждата за чудо бавно гасне.
Дали ще се събудите спасени?
Защото да обичаш е прекрасно!

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??