31 mar 2022, 21:26

Вярвам

  Poesía
947 12 22

Аз виждам слънце даже през нощта

и черногледството не ми се нрави.

Едва не се научих да летя!

Понякога прохождам на жарава!

И силно, силно вярвам – има Бог!

Спасението дебне край душите!

Омразата умира от любов,

защото некадърно е съшита

от някакви парчета самота,

от болното потъпкано достойнство,

от кръпки завист и от мисълта,

че егото ни е с висока стойност.

Но не е вярно. Ние ще се спрем

пред себе си и глупавите цели.

Ще бъде вид хуманен феномен

душите ни ще станат чисто бели.

Аз силно, силно вярвам – има Бог,

ръката си към Него съм подала.

Ще се спасим единствено с любов

защото любовта ни е създала.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...