31.03.2022 г., 21:26

Вярвам

938 12 22

Аз виждам слънце даже през нощта

и черногледството не ми се нрави.

Едва не се научих да летя!

Понякога прохождам на жарава!

И силно, силно вярвам – има Бог!

Спасението дебне край душите!

Омразата умира от любов,

защото некадърно е съшита

от някакви парчета самота,

от болното потъпкано достойнство,

от кръпки завист и от мисълта,

че егото ни е с висока стойност.

Но не е вярно. Ние ще се спрем

пред себе си и глупавите цели.

Ще бъде вид хуманен феномен

душите ни ще станат чисто бели.

Аз силно, силно вярвам – има Бог,

ръката си към Него съм подала.

Ще се спасим единствено с любов

защото любовта ни е създала.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...