20 sept 2013, 19:49

Вярвам аз

744 0 2

Вярвам аз във вечните гори,
в тях сърцето вечно ще пламти.
Вярвам аз, че душата ми в небеса безкрайни ще лети
да дири лъч на познанието, да я озари.

Долу в земята ще потъне моят плач,
ще го чуе само отвъдният пазач.

И дори в самота да умра
искам аз за нищо да не съжаля.

Не желая сълзи от никой да потичат
инак душата си на мъки обричат.

Дори сега от мъка опиянен
смело казвам,с  нетърпение чакам този ден.
Ще липсва таз муха наричана живот човешки,
вятър ще довее само глас мъртвешки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Огън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря наистина се радвам,че ви е допаднал.
  • Много харесах стиха, въпреки,че лъха тъга, много смислен и посланието е задълбочено! Поздрави! Споделям твоите вечни гори...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...