noonecan (Огън)
71 25
20 sept 2013, 19:49

Вярвам аз 

  Poesía » Filosófica
488 0 2

Вярвам аз във вечните гори,
в тях сърцето вечно ще пламти.
Вярвам аз, че душата ми в небеса безкрайни ще лети
да дири лъч на познанието, да я озари.

Долу в земята ще потъне моят плач,
ще го чуе само отвъдният пазач.

И дори в самота да умра
искам аз за нищо да не съжаля.

Не желая сълзи от никой да потичат
инак душата си на мъки обричат.

Дори сега от мъка опиянен
смело казвам,с  нетърпение чакам този ден.
Ще липсва таз муха наричана живот човешки,
вятър ще довее само глас мъртвешки.

© Огън Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря наистина се радвам,че ви е допаднал.
  • Много харесах стиха, въпреки,че лъха тъга, много смислен и посланието е задълбочено! Поздрави! Споделям твоите вечни гори...
Propuestas
: ??:??