Вярвам аз

Sep 20, 2013, 7:49 PM

Poetry » Phylosophy

536 0 2

Вярвам аз във вечните гори,
в тях сърцето вечно ще пламти.
Вярвам аз, че душата ми в небеса безкрайни ще лети
да дири лъч на познанието, да я озари.

Долу в земята ще потъне моят плач,
ще го чуе само отвъдният пазач.

И дори в самота да умра
искам аз за нищо да не съжаля.

Не желая сълзи от никой да потичат
инак душата си на мъки обричат.

Дори сега от мъка опиянен
смело казвам,с нетърпение чакам този ден.
Ще липсва таз муха наричана живот човешки,
вятър ще довее само глас мъртвешки.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

noonecan (Огън)

2013-09-21T10:13:34+03:00

Благодаря наистина се радвам,че ви е допаднал.
Sanvali (Санвали)

2013-09-21T09:54:54+03:00

Много харесах стиха, въпреки,че лъха тъга, много смислен и посланието е задълбочено! Поздрави! Споделям твоите вечни гори...