Вярвам аз във вечните гори,
в тях сърцето вечно ще пламти.
Вярвам аз, че душата ми в небеса безкрайни ще лети
да дири лъч на познанието, да я озари.
Долу в земята ще потъне моят плач,
ще го чуе само отвъдният пазач.
И дори в самота да умра
искам аз за нищо да не съжаля.
Не желая сълзи от никой да потичат
инак душата си на мъки обричат.
Дори сега от мъка опиянен
смело казвам,с нетърпение чакам този ден. ...