20.09.2013 г., 19:49

Вярвам аз

742 0 2

Вярвам аз във вечните гори,
в тях сърцето вечно ще пламти.
Вярвам аз, че душата ми в небеса безкрайни ще лети
да дири лъч на познанието, да я озари.

Долу в земята ще потъне моят плач,
ще го чуе само отвъдният пазач.

И дори в самота да умра
искам аз за нищо да не съжаля.

Не желая сълзи от никой да потичат
инак душата си на мъки обричат.

Дори сега от мъка опиянен
смело казвам,с  нетърпение чакам този ден.
Ще липсва таз муха наричана живот човешки,
вятър ще довее само глас мъртвешки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Огън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря наистина се радвам,че ви е допаднал.
  • Много харесах стиха, въпреки,че лъха тъга, много смислен и посланието е задълбочено! Поздрави! Споделям твоите вечни гори...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...