По булеварда на душата ми вървиш
и всички преки са аортни улици,
и всичките ни своеволия – звезди,
опустошили тъжните ни празници.
По вените ми тънки се разхождаш,
когато си ме спомняш. И те няма...
Рисуваме дъжда срещуположно
на всяка капка нощ, неизживяна...
Оставаш в мен, дори да се разлеят
студените ти длани под очите ми.
Оставаш. И когато ослепеят
ръцете ми, останали без спомени.