По булеварда на душата ми вървиш
и всички преки са аортни улици,
и всичките ни своеволия – звезди,
опустошили тъжните ни празници.
По вените ми тънки се разхождаш,
когато си ме спомняш. И те няма...
Рисуваме дъжда срещуположно
на всяка капка нощ, неизживяна...
Оставаш в мен, дори да се разлеят
студените ти длани под очите ми.
Оставаш. И когато ослепеят
ръцете ми, останали без спомени.
© Геновева Христова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
