28.06.2017 г., 9:03 ч.

Вятър 

  Поезия » Друга
967 4 10

 

 

По булеварда на душата ми вървиш

и всички преки са аортни улици,  

и всичките ни своеволия – звезди,

опустошили тъжните ни празници.

 

По вените ми тънки се разхождаш,

когато си ме спомняш. И те няма...

Рисуваме дъжда срещуположно

на всяка капка нощ, неизживяна...

 

Оставаш в мен, дори да се разлеят

студените ти длани под очите ми.

Оставаш. И когато ослепеят

ръцете ми, останали без спомени. 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??