27 feb 2008, 11:48

Вятър

  Poesía
602 0 8
 

Всички розови книги

с меки

повечето с твърди

и задължително една без корици

едно чисто ренде

две треперещи ръце

и малко обезсълзена истерия

никакви искри

горенето идва с настъргването

идва от само себе си

за да не съм просто прашасала

а и небрежно поръсена

с пепел от букви

по новите ми сандали

цветът ми е пепел от рози

но рози няма

и пепел скоро също няма да има

защото пролетта почти ме настигна

вятър ми е приготвила

да издуха междуредията от косите ми

да разлисти една по една

неизгорените ми страници

но задължително да е северен

и по възможност девствен

да не е посягал

на никакви мелници.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...