27 feb 2008, 11:48

Вятър

  Poesía
603 0 8
 

Всички розови книги

с меки

повечето с твърди

и задължително една без корици

едно чисто ренде

две треперещи ръце

и малко обезсълзена истерия

никакви искри

горенето идва с настъргването

идва от само себе си

за да не съм просто прашасала

а и небрежно поръсена

с пепел от букви

по новите ми сандали

цветът ми е пепел от рози

но рози няма

и пепел скоро също няма да има

защото пролетта почти ме настигна

вятър ми е приготвила

да издуха междуредията от косите ми

да разлисти една по една

неизгорените ми страници

но задължително да е северен

и по възможност девствен

да не е посягал

на никакви мелници.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....