Feb 27, 2008, 11:48 AM

Вятър

  Poetry
599 0 8
 

Всички розови книги

с меки

повечето с твърди

и задължително една без корици

едно чисто ренде

две треперещи ръце

и малко обезсълзена истерия

никакви искри

горенето идва с настъргването

идва от само себе си

за да не съм просто прашасала

а и небрежно поръсена

с пепел от букви

по новите ми сандали

цветът ми е пепел от рози

но рози няма

и пепел скоро също няма да има

защото пролетта почти ме настигна

вятър ми е приготвила

да издуха междуредията от косите ми

да разлисти една по една

неизгорените ми страници

но задължително да е северен

и по възможност девствен

да не е посягал

на никакви мелници.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...