От обед сухи ветрове препускат

и бият се с дървета и стени.

Смени луната слънцето. Пак друсват

тревите свойте шепнещи вълни.

И цяла нощ антените проскърцват,

подобно ветропоказатели

и облаци звездите си изтърват --

отиват там, де нявга са били.

Нощта със вятър сякаш полудява,

с луна и със далечни планини.

Той нейната въздишка си остава --

въздишка по студени светлини.

                                   юни 1990 г.

                                   гр. Сливен