12 авг. 2023 г., 09:38

Вятър и далечни светлини

538 0 0

 

 

От обед сухи ветрове препускат

и бият се с дървета и стени.

Смени луната слънцето. Пак друсват

тревите свойте шепнещи вълни.

 

И цяла нощ антените проскърцват,

подобно ветропоказатели

и облаци звездите си изтърват --

отиват там, де нявга са били.

 

Нощта със вятър сякаш полудява,

с луна и със далечни планини.

Той нейната въздишка си остава --

въздишка по студени светлини.

 

                                   юни 1990 г.

                                   гр. Сливен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Цонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...