Вятър и далечни светлини
От обед сухи ветрове препускат
и бият се с дървета и стени.
Смени луната слънцето. Пак друсват
тревите свойте шепнещи вълни.
И цяла нощ антените проскърцват,
подобно ветропоказатели
и облаци звездите си изтърват --
отиват там, де нявга са били.
Нощта със вятър сякаш полудява,
с луна и със далечни планини.
Той нейната въздишка си остава --
въздишка по студени светлини.
юни 1990 г.
гр. Сливен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчезар Цонев Всички права запазени
