4 ago 2015, 23:55

Вятър и шифър

  Poesía » Otra
662 0 13

Вятър и шифър

Среднощен сърп, закривен, ми смигна
и се изгуби в хартиени облаци.
Шептеше, че е зашиван с енигма
разлистената светлина.
Опитах да ги стигна.
Върха ѝ да хвана, но тя се залюля...
Съумях да не пусна, в дъга
се повдигнах.
Но въжетата връщат назад.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никола, светлината се залюлява (непослушница!), повдига ме нагоре, но съответно се връща обратно, заедно с увисналата на нея моя особа, и търсената загадка остава неразкрита А в друг план: въжетата, с които съм обвързана към земята, ограниченията на човешката природа изобщо, или мои конкретно (всякакви сортове ги има ), не могат да ми позволят да се откъсна напълно - притеглят ме обратно, когато се размечтая и разчудя прекалено Съжалявам, ако понякога не пиша достатъчно разбираемо, случва ми се понякога Благодаря за отделеното внимание!
  • Тук е много много по- добре, но трябва да помислиш още върху изречението "но въжетата дърпат назад"! Малко не ми се връзва!
  • Гаврил, благодаря ти!
  • Красота! Изтъкано откровение от лунна светлина
  • Благодаря ти, Ева, радвам се, че ти харесва!
    П.П. И твоят ум е красив

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...