Вятър и шифър
Среднощен сърп, закривен, ми смигна
и се изгуби в хартиени облаци.
Шептеше, че е зашиван с енигма
разлистената светлина.
Опитах да ги стигна.
Върха ѝ да хвана, но тя се залюля...
Съумях да не пусна, в дъга
се повдигнах.
Но въжетата връщат назад.
© Йоана Todos los derechos reservados