Вятър и шифър
Среднощен сърп, закривен, ми смигна
и се изгуби в хартиени облаци.
Шептеше, че е зашиван с енигма
разлистената светлина.
Опитах да ги стигна.
Върха ѝ да хвана, но тя се залюля...
Съумях да не пусна, в дъга
се повдигнах.
Но въжетата връщат назад.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
А в друг план: въжетата, с които съм обвързана към земята, ограниченията на човешката природа изобщо, или мои конкретно (всякакви сортове ги има ), не могат да ми позволят да се откъсна напълно - притеглят ме обратно, когато се размечтая и разчудя прекалено Съжалявам, ако понякога не пиша достатъчно разбираемо, случва ми се понякога Благодаря за отделеното внимание!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
