4.08.2015 г., 23:55

Вятър и шифър

660 0 13

Вятър и шифър

Среднощен сърп, закривен, ми смигна
и се изгуби в хартиени облаци.
Шептеше, че е зашиван с енигма
разлистената светлина.
Опитах да ги стигна.
Върха ѝ да хвана, но тя се залюля...
Съумях да не пусна, в дъга
се повдигнах.
Но въжетата връщат назад.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никола, светлината се залюлява (непослушница!), повдига ме нагоре, но съответно се връща обратно, заедно с увисналата на нея моя особа, и търсената загадка остава неразкрита А в друг план: въжетата, с които съм обвързана към земята, ограниченията на човешката природа изобщо, или мои конкретно (всякакви сортове ги има ), не могат да ми позволят да се откъсна напълно - притеглят ме обратно, когато се размечтая и разчудя прекалено Съжалявам, ако понякога не пиша достатъчно разбираемо, случва ми се понякога Благодаря за отделеното внимание!
  • Тук е много много по- добре, но трябва да помислиш още върху изречението "но въжетата дърпат назад"! Малко не ми се връзва!
  • Гаврил, благодаря ти!
  • Красота! Изтъкано откровение от лунна светлина
  • Благодаря ти, Ева, радвам се, че ти харесва!
    П.П. И твоят ум е красив

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...