4 авг. 2015 г., 23:55

Вятър и шифър

Поэзия » Другая

665 0 13

Вятър и шифър

Среднощен сърп, закривен, ми смигна
и се изгуби в хартиени облаци.
Шептеше, че е зашиван с енигма
разлистената светлина.
Опитах да ги стигна.
Върха ѝ да хвана, но тя се залюля...
Съумях да не пусна, в дъга
се повдигнах.
Но въжетата връщат назад.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Никола, светлината се залюлява (непослушница!), повдига ме нагоре, но съответно се връща обратно, заедно с увисналата на нея моя особа, и търсената загадка остава неразкрита А в друг план: въжетата, с които съм обвързана към земята, ограниченията на човешката природа изобщо, или мои конкретно (всякакви сортове ги има ), не могат да ми позволят да се откъсна напълно - притеглят ме обратно, когато се размечтая и разчудя прекалено Съжалявам, ако понякога не пиша достатъчно разбираемо, случва ми се понякога Благодаря за отделеното внимание!

2015-08-07T12:51:20+03:00
nikitita20 (Никола Диманов)

Тук е много много по- добре, но трябва да помислиш още върху изречението "но въжетата дърпат назад"! Малко не ми се връзва!

2015-08-07T11:08:19+03:00
limeruna (Йоана)

Гаврил, благодаря ти!

2015-08-06T20:48:23+03:00
Burns

Красота! Изтъкано откровение от лунна светлина

2015-08-06T18:08:33+03:00
limeruna (Йоана)

Благодаря ти, Ева, радвам се, че ти харесва!
П.П. И твоят ум е красив

2015-08-06T14:04:36+03:00