9 may 2024, 0:25

Вятър и свещ 

  Poesía » Otra
157 1 2

Всъщност вярваш ли ми? – аз живях...

Аз се връщах винаги от пътя...

Много често като в сън вървях –

на Луната по пътеката залутан...

 

Дълго търсех нещо – и мълчах...

Спорих до прегракване със себе си,

да обикна вятъра успях,

други свидни хора ненамерил си...

 

Теб видях! – в дъждовната вода...

По разкаляния път блестяха локвите,

по цветята – капчици роса –

от човешки поглед недокоснати....

 

Беше тихо Ади – като в сън!

Неповярвал в красотата - пих от тебе!

И докоснал със коси цветята –

чух във себе си вълшебен звън...

- - - - - - - - - - - - -

Събуждам се.

Вятърът свири в нощта.

Гони клони и сенки по пътя...

Ставам, зъзна и търся свещта –

по сребриста пътека залутан...

© Ивайло Кирков Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  158 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??