zend (Ивайло Кирков)
6 28
9.05.2024 г., 0:25 ч.

Вятър и свещ 

  Поезия » Друга
138 1 2

Всъщност вярваш ли ми? – аз живях...

Аз се връщах винаги от пътя...

Много често като в сън вървях –

на Луната по пътеката залутан...

 

Дълго търсех нещо – и мълчах...

Спорих до прегракване със себе си,

да обикна вятъра успях,

други свидни хора ненамерил си...

 

Теб видях! – в дъждовната вода...

По разкаляния път блестяха локвите,

по цветята – капчици роса –

от човешки поглед недокоснати....

 

Беше тихо Ади – като в сън!

Неповярвал в красотата - пих от тебе!

И докоснал със коси цветята –

чух във себе си вълшебен звън...

- - - - - - - - - - - - -

Събуждам се.

Вятърът свири в нощта.

Гони клони и сенки по пътя...

Ставам, зъзна и търся свещта –

по сребриста пътека залутан...

© Ивайло Кирков Всички права запазени

Произведението е включено в:
1979-та: Няколко стихотворения
zend (Ивайло Кирков) zend
Книги
1979-та: Няколко стихотворения
0,01 лв.
  139 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??