Вятър и свещ
Всъщност вярваш ли ми? – аз живях...
Аз се връщах винаги от пътя...
Много често като в сън вървях –
на Луната по пътеката залутан...
Дълго търсех нещо – и мълчах...
Спорих до прегракване със себе си,
да обикна вятъра успях,
други свидни хора ненамерил си...
Теб видях! – в дъждовната вода...
По разкаляния път блестяха локвите,
по цветята – капчици роса –
от човешки поглед недокоснати....
Беше тихо Ади – като в сън!
Неповярвал в красотата - пих от тебе!
И докоснал със коси цветята –
чух във себе си вълшебен звън...
- - - - - - - - - - - - -
Събуждам се.
Вятърът свири в нощта.
Гони клони и сенки по пътя...
Ставам, зъзна и търся свещта –
по сребриста пътека залутан...
© Ивайло Кирков All rights reserved.
