16 sept 2007, 23:07

Вятър от спомени

Poesía

1K 0 1

Листата жълтеят,
вятърът почва да хапе,
те капят...
Сълзите напират в очите,
ала не капят...
Сърцето кърви, ала вече
не усещам болката.
Болката, че вече те няма.
И спомените се прокрадват
в мислите и запълват
празнотата, самотата
сякаш изчезва в съня...
Отново съм с теб,
лежим в леглото и се смеем,
като деца мечтаем,
как отново ще бъдем заедно
и времето лети и сякаш неусетно
идва денят,
денят, в който теб те няма...
Самотата и отчаянието
се наместват в сърцето
и дори спомена за сините очи
не може да ги отмести...
И сълзите падат заедно с листата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dally (Цвета Лазарова)

Ами мн е хубаво, ама докато не се научиш да не гледаш назад с носталгия.Колко пъти да ти казвам да не съдиш за щастието по миналото си, а по това какво ти предстои!

2007-09-26T22:50:53+03:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0