Sep 16, 2007, 11:07 PM

Вятър от спомени

Poetry

1K 0 1

Листата жълтеят,
вятърът почва да хапе,
те капят...
Сълзите напират в очите,
ала не капят...
Сърцето кърви, ала вече
не усещам болката.
Болката, че вече те няма.
И спомените се прокрадват
в мислите и запълват
празнотата, самотата
сякаш изчезва в съня...
Отново съм с теб,
лежим в леглото и се смеем,
като деца мечтаем,
как отново ще бъдем заедно
и времето лети и сякаш неусетно
идва денят,
денят, в който теб те няма...
Самотата и отчаянието
се наместват в сърцето
и дори спомена за сините очи
не може да ги отмести...
И сълзите падат заедно с листата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dally (Цвета Лазарова)

Ами мн е хубаво, ама докато не се научиш да не гледаш назад с носталгия.Колко пъти да ти казвам да не съдиш за щастието по миналото си, а по това какво ти предстои!

2007-09-26T22:50:53+03:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0