16 сент. 2007 г., 23:07

Вятър от спомени

Поэзия

1K 0 1

Листата жълтеят,
вятърът почва да хапе,
те капят...
Сълзите напират в очите,
ала не капят...
Сърцето кърви, ала вече
не усещам болката.
Болката, че вече те няма.
И спомените се прокрадват
в мислите и запълват
празнотата, самотата
сякаш изчезва в съня...
Отново съм с теб,
лежим в леглото и се смеем,
като деца мечтаем,
как отново ще бъдем заедно
и времето лети и сякаш неусетно
идва денят,
денят, в който теб те няма...
Самотата и отчаянието
се наместват в сърцето
и дори спомена за сините очи
не може да ги отмести...
И сълзите падат заедно с листата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

dally (Цвета Лазарова)

Ами мн е хубаво, ама докато не се научиш да не гледаш назад с носталгия.Колко пъти да ти казвам да не съдиш за щастието по миналото си, а по това какво ти предстои!

2007-09-26T22:50:53+03:00

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬