4 dic 2013, 14:09  

Вятър от сълзи 

  Poesía » Del paisaje
831 0 1

Тъжно вие вятърът студен,
а здрачът хвърля свойта сянка.
Топи се бавно слънцето в мен

и душата ми потъва в дрямка...

 

Нощта настъпва ледена и вяла,

сумрак обхванал е света.

Блести луната избледняла

и започва да вали дъжда.

 

Мрачни облаци разкъсват унилото небе,

потапят в сянка далечните звезди.

Един самотен бог плува горе и гребе

и плаче както никога преди...

© Никой Никога Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е добро, да знаеш!
Propuestas
: ??:??