Dec 4, 2013, 2:09 PM  

Вятър от сълзи 

  Poetry » Landscape
730 0 1

Тъжно вие вятърът студен,
а здрачът хвърля свойта сянка.
Топи се бавно слънцето в мен

и душата ми потъва в дрямка...

 

Нощта настъпва ледена и вяла,

сумрак обхванал е света.

Блести луната избледняла

и започва да вали дъжда.

 

Мрачни облаци разкъсват унилото небе,

потапят в сянка далечните звезди.

Един самотен бог плува горе и гребе

и плаче както никога преди...

© Никой Никога All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много е добро, да знаеш!
Random works
: ??:??