Вятър от сълзи
Тъжно вие вятърът студен,
а здрачът хвърля свойта сянка.
Топи се бавно слънцето в мен
и душата ми потъва в дрямка...
Нощта настъпва ледена и вяла,
сумрак обхванал е света.
Блести луната избледняла
и започва да вали дъжда.
Мрачни облаци разкъсват унилото небе,
потапят в сянка далечните звезди.
Един самотен бог плува горе и гребе
и плаче както никога преди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никой Никога Всички права запазени
