25 jul 2007, 8:58

Вятър суховей

  Poesía
620 0 3
От отшелника до принца и шейха,
няма милост вятър, суховея.
Помита и превзема ги с инстинкт,
на животните присъщ - що за тип!?
Щастие и болка носи едновременно,
свобода и окови,  лъжа и прозрение!
Дава ни да разберем като Едип,
когато сме най-прави, че грешим!
Граби от живота ни, нали е повей сух!?
Напълно ни променя и прави ни напук!
Стари копнежи оставя от някой миг,
за да си кажем: "Ела отново тук и остани!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Такава ни е съдбата, заобичваме си я, защото поне тя си остава
    абсолютно наша до края!!!Поздрави и целувки в нашия, красив
    поетичен свят!!!
  • Ела отново тук и остани - това трябва често да го казваме, права си , прекрасна Мариолче!Целувам те.
  • Природните закони са равноправни за всички,за разлика от човешките!
    Хубав стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...