25 jul 2007, 8:58

Вятър суховей

  Poesía
622 0 3
От отшелника до принца и шейха,
няма милост вятър, суховея.
Помита и превзема ги с инстинкт,
на животните присъщ - що за тип!?
Щастие и болка носи едновременно,
свобода и окови,  лъжа и прозрение!
Дава ни да разберем като Едип,
когато сме най-прави, че грешим!
Граби от живота ни, нали е повей сух!?
Напълно ни променя и прави ни напук!
Стари копнежи оставя от някой миг,
за да си кажем: "Ела отново тук и остани!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Такава ни е съдбата, заобичваме си я, защото поне тя си остава
    абсолютно наша до края!!!Поздрави и целувки в нашия, красив
    поетичен свят!!!
  • Ела отново тук и остани - това трябва често да го казваме, права си , прекрасна Мариолче!Целувам те.
  • Природните закони са равноправни за всички,за разлика от човешките!
    Хубав стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...