25 июл. 2007 г., 08:58

Вятър суховей

625 0 3
От отшелника до принца и шейха,
няма милост вятър, суховея.
Помита и превзема ги с инстинкт,
на животните присъщ - що за тип!?
Щастие и болка носи едновременно,
свобода и окови,  лъжа и прозрение!
Дава ни да разберем като Едип,
когато сме най-прави, че грешим!
Граби от живота ни, нали е повей сух!?
Напълно ни променя и прави ни напук!
Стари копнежи оставя от някой миг,
за да си кажем: "Ела отново тук и остани!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Такава ни е съдбата, заобичваме си я, защото поне тя си остава
    абсолютно наша до края!!!Поздрави и целувки в нашия, красив
    поетичен свят!!!
  • Ела отново тук и остани - това трябва често да го казваме, права си , прекрасна Мариолче!Целувам те.
  • Природните закони са равноправни за всички,за разлика от човешките!
    Хубав стих!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...