Jul 25, 2007, 8:58 AM

Вятър суховей

  Poetry
618 0 3
От отшелника до принца и шейха,
няма милост вятър, суховея.
Помита и превзема ги с инстинкт,
на животните присъщ - що за тип!?
Щастие и болка носи едновременно,
свобода и окови,  лъжа и прозрение!
Дава ни да разберем като Едип,
когато сме най-прави, че грешим!
Граби от живота ни, нали е повей сух!?
Напълно ни променя и прави ни напук!
Стари копнежи оставя от някой миг,
за да си кажем: "Ела отново тук и остани!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Такава ни е съдбата, заобичваме си я, защото поне тя си остава
    абсолютно наша до края!!!Поздрави и целувки в нашия, красив
    поетичен свят!!!
  • Ела отново тук и остани - това трябва често да го казваме, права си , прекрасна Мариолче!Целувам те.
  • Природните закони са равноправни за всички,за разлика от човешките!
    Хубав стих!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...