28 nov 2014, 13:11

Вятър в опал

  Poesía » Otra
943 0 5

Захаросани обещания,
а отвътре горчат...
Може би е безсмислено да
се търсят червени
цветя, които не вехнат в мъглите...

 

Невидимата нишка на нещата
се разкъсва, 
когато атомите не са 
на местата си...
когато има огромни бездни между
думите и мисълта,

 

когато мракът е покрит със
глупави сияния от фалш,
когато истината лепне във гърдите,
като
ненужна съвест - вятър във опал...



дата: 10. 09. 2014г

автор: Моника Стойчева

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Миночка!
  • Лицемерието и фалша вгорчават живота ни,хубаво стихо!
  • Благодарп ти, Милена! Радвам се, че ти е харесало стихото ми!
  • Не знам, дали Тит Лукреций Кар би дал висока оценка за стихото ми, Мисана но ти благодаря за вниманието!
  • Много хубаво стихотворение си написала, Моника!
    Особено ми хареса:

    "Невидимата нишка на нещата се разкъсва,
    когато атомите не са на местата си..."

    Мисля, че и Тит Лукреций Кар би дал много висока оценка на стихотворението, заради тези редове. Ще я поставя и от негово име.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...