28 nov 2014, 13:11

Вятър в опал

Poesía » Otra

936 0 5

Захаросани обещания,
а отвътре горчат...
Може би е безсмислено да
се търсят червени
цветя, които не вехнат в мъглите...

Невидимата нишка на нещата
се разкъсва,
когато атомите не са
на местата си...
когато има огромни бездни между
думите и мисълта,

когато мракът е покрит със
глупави сияния от фалш,
когато истината лепне във гърдите,
като
ненужна съвест - вятър във опал...

дата: 10. 09. 2014г

автор: Моника Стойчева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря, Миночка!

2014-12-03T10:43:57+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Лицемерието и фалша вгорчават живота ни,хубаво стихо!

2014-12-01T10:47:56+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодарп ти, Милена! Радвам се, че ти е харесало стихото ми!

2014-12-01T10:42:00+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Не знам, дали Тит Лукреций Кар би дал висока оценка за стихото ми, Мисана но ти благодаря за вниманието!

2014-11-29T11:48:13+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Много хубаво стихотворение си написала, Моника!
Особено ми хареса:

"Невидимата нишка на нещата се разкъсва,
когато атомите не са на местата си..."

Мисля, че и Тит Лукреций Кар би дал много висока оценка на стихотворението, заради тези редове. Ще я поставя и от негово име.

2014-11-28T15:52:47+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0