28.11.2014 г., 13:11

Вятър в опал

Поезия » Друга

932 0 5

Захаросани обещания,
а отвътре горчат...
Може би е безсмислено да
се търсят червени
цветя, които не вехнат в мъглите...

Невидимата нишка на нещата
се разкъсва,
когато атомите не са
на местата си...
когато има огромни бездни между
думите и мисълта,

когато мракът е покрит със
глупави сияния от фалш,
когато истината лепне във гърдите,
като
ненужна съвест - вятър във опал...

дата: 10. 09. 2014г

автор: Моника Стойчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря, Миночка!

2014-12-03T10:43:57+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Лицемерието и фалша вгорчават живота ни,хубаво стихо!

2014-12-01T10:47:56+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодарп ти, Милена! Радвам се, че ти е харесало стихото ми!

2014-12-01T10:42:00+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Не знам, дали Тит Лукреций Кар би дал висока оценка за стихото ми, Мисана но ти благодаря за вниманието!

2014-11-29T11:48:13+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Много хубаво стихотворение си написала, Моника!
Особено ми хареса:

"Невидимата нишка на нещата се разкъсва,
когато атомите не са на местата си..."

Мисля, че и Тит Лукреций Кар би дал много висока оценка на стихотворението, заради тези редове. Ще я поставя и от негово име.

2014-11-28T15:52:47+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0