28.11.2014 г., 13:11

Вятър в опал

Поезия » Друга

930 0 5

Захаросани обещания,
а отвътре горчат...
Може би е безсмислено да
се търсят червени
цветя, които не вехнат в мъглите...

Невидимата нишка на нещата
се разкъсва,
когато атомите не са
на местата си...
когато има огромни бездни между
думите и мисълта,

когато мракът е покрит със
глупави сияния от фалш,
когато истината лепне във гърдите,
като
ненужна съвест - вятър във опал...

дата: 10. 09. 2014г

автор: Моника Стойчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря, Миночка!

2014-12-03T10:43:57+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Лицемерието и фалша вгорчават живота ни,хубаво стихо!

2014-12-01T10:47:56+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодарп ти, Милена! Радвам се, че ти е харесало стихото ми!

2014-12-01T10:42:00+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Не знам, дали Тит Лукреций Кар би дал висока оценка за стихото ми, Мисана но ти благодаря за вниманието!

2014-11-29T11:48:13+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Много хубаво стихотворение си написала, Моника!
Особено ми хареса:

"Невидимата нишка на нещата се разкъсва,
когато атомите не са на местата си..."

Мисля, че и Тит Лукреций Кар би дал много висока оценка на стихотворението, заради тези редове. Ще я поставя и от негово име.

2014-11-28T15:52:47+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0