Nov 28, 2014, 1:11 PM

Вятър в опал

  Poetry » Other
929 0 5

Захаросани обещания,
а отвътре горчат...
Може би е безсмислено да
се търсят червени
цветя, които не вехнат в мъглите...

 

Невидимата нишка на нещата
се разкъсва, 
когато атомите не са 
на местата си...
когато има огромни бездни между
думите и мисълта,

 

когато мракът е покрит със
глупави сияния от фалш,
когато истината лепне във гърдите,
като
ненужна съвест - вятър във опал...



дата: 10. 09. 2014г

автор: Моника Стойчева

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Миночка!
  • Лицемерието и фалша вгорчават живота ни,хубаво стихо!
  • Благодарп ти, Милена! Радвам се, че ти е харесало стихото ми!
  • Не знам, дали Тит Лукреций Кар би дал висока оценка за стихото ми, Мисана но ти благодаря за вниманието!
  • Много хубаво стихотворение си написала, Моника!
    Особено ми хареса:

    "Невидимата нишка на нещата се разкъсва,
    когато атомите не са на местата си..."

    Мисля, че и Тит Лукреций Кар би дал много висока оценка на стихотворението, заради тези редове. Ще я поставя и от негово име.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...