Вятърната мелница

Едно момче те гледаше преди, отдавна,

захласнало се в твоята стара красота.

Сега си някак тъжна, а беше забавно,

годините оставиха отпечатъка си сега!

До теб морето гали те със своите вълни,

от двете страни на моста  те поздравява.

От вятъра твоето"колело"сякаш се върти,

а твоят покрив от слънцето бавно побелява!

Сега е студено, тъжна и самотна си, нали,

дойде зимата, застудя и сега сняг заваля.

Няма ги хората, без които с морето сте сами,

вятърът свири над старият Несебър песен с тъга!

Ще мине време и лятото ще се завърне,

слънцето с лъчите си ще те прегърне!

Ще дойдат хората усмихнати, добри,

ще бъдем отново заедно както преди!

Щастливи влюбени ще се снимат за спомена,

че са били тук с теб, любимата мелница стара.

Ще мине време, ще пораснат нашите мили деца,

ще дойдем заедно при теб с радост и малко тъга!