Jan 12, 2021, 3:46 PM

Вятърната мелница

  Poetry » Other
594 0 1

                                                     Вятърната мелница

 

 

Едно момче те гледаше преди, отдавна,

захласнало се в твоята стара красота.

Сега си някак тъжна, а беше забавно,

годините оставиха отпечатъка си сега!

 

До теб морето гали те със своите вълни,

от двете страни на моста  те поздравява.

От вятъра твоето"колело"сякаш се върти,

а твоят покрив от слънцето бавно побелява!

 

Сега е студено, тъжна и самотна си, нали,

дойде зимата, застудя и сега сняг заваля.

Няма ги хората, без които с морето сте сами,

вятърът свири над старият Несебър песен с тъга!

 

Ще мине време и лятото ще се завърне,

слънцето с лъчите си ще те прегърне!

Ще дойдат хората усмихнати, добри,

ще бъдем отново заедно както преди!

 

Щастливи влюбени ще се снимат за спомена,

че са били тук с теб, любимата мелница стара.

Ще мине време, ще пораснат нашите мили деца,

ще дойдем заедно при теб с радост и малко тъга!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...